Voodoo-Kukla (Деница Димитрова)
18 5
13.07.2007 г., 10:51 ч.

Застелена смърт 

  Поезия
897 0 2
  Смъртта ти застила легло от забрава,
  със кикот злокобен изпраща те там,
  където за злото ще бъде забава
  да гаснеш измъчен във Бездната сам.

  Дори и когато със ярост се бориш,
  злощастно и бавно душата гори
  и тъй, неспособен Ти нещо да сториш,
  писък в главата отеква: "Умри!"

 Студените клони - картина ужасна,
 в която се трупат снежинки от скръб
 и негде душата умира злощастна,
 щом във борбата си паднал по гръб.

 Студената пръст - писък на гарван,
 меката пръст те зове ли, зове. Ужасен,
 истерично викаш:
  - Не вярвам, че живото, дивото в Мен ще умре!

  Последната опора е вярата твоя,
  но тръни коварни я нагло пронизват,
изпращат и Нея, и Теб във покоя,
  където душите от мъка прогизват!...
  

© Деница Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??