14.11.2016 г., 0:03 ч.

Застинал вик 

  Поезия » Друга
409 1 7
Листа се ронят,
като тъжни спомени
и падат отчаяни
едно по едно,
после се струпват,
от вятър прогонени,
дъждът ги превръща
в мокро петно.
Плачат дърветата
ронят сълзи,
скърцат и стенат
слова неизказани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Предложения
: ??:??