Като картини от недалечното минало,
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена,
пуснали го на воля със вятъра,
ще се гледаме със злоба принудена
от туй, което сами сме съсипали.
Сменихме със нощта деня,
за да се търсим в ненамиране обречени.
Картини от недалечното минало,
сега във черно облечени.
Пейзажи на чувства потъпкани,
залети с шрапнели от болката.
Стени на плача и надеждата,
на вярата в откровени неистини.
Натюрморт, изтлеял във пламъка,
обречен на бавно изгаряне -
заспиваме и се будим във свят,
димящ във трагично повтаряне.
© Константин Всички права запазени