4.05.2019 г., 0:02

Засъхнала сълза

631 2 3

Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.

Преселниците в твоята съдба –
разбират ли, когато им говориш?
За делника, окъпан в светлина,
ще можеш ли света си да отвориш?

Отново се разливам в тишина –
отро̀вен, си отивам, а лицето ти
изпива ме в недрата на нощта…
Дали ще сме защита за детето ни?

Далече от семейната мечта,
отвлече ме мъгливата реалност.
Животът е засъхнала сълза –
а всяка друга дума е формалност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....