Затишие пред буря

22.10.2014 г., 13:30 ч.

Поезия » Философска

419 0 3

След тежко изнурително пиянство

вихрушката на дните изтрезня.

И падна от небесното пространство

дълбоко в нас копнеж за тишина.

Повлякохме се ние като слепи

след спомените - капещи листа.

И мисли за безсмъртие - нелепи,

потекоха молитвено в кръвта.

Усетихме как златната одежда

на дрипавите инак дървеса,

навя в сърцата зъзнещи надежда,

че стават във живота чудеса...

И спряхме. Всеки себе си огледа.

Валеше дъжд от сълзи и цветя.

Пожънахме и днес една победа

над бурята и даже над смъртта.

Ще тръгнем пак! И всеки по-нататък

ще помни този ден и всички нас.

Часът за тишина е страшно кратък.

Освен ако не е последен час...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.