Затишие пред буря

Oct 22, 2014, 1:30 PM

Poetry » Phylosophy

473 0 3

След тежко изнурително пиянство

вихрушката на дните изтрезня.

И падна от небесното пространство

дълбоко в нас копнеж за тишина.

Повлякохме се ние като слепи

след спомените - капещи листа.

И мисли за безсмъртие - нелепи,

потекоха молитвено в кръвта.

Усетихме как златната одежда

на дрипавите инак дървеса,

навя в сърцата зъзнещи надежда,

че стават във живота чудеса...

И спряхме. Всеки себе си огледа.

Валеше дъжд от сълзи и цветя.

Пожънахме и днес една победа

над бурята и даже над смъртта.

Ще тръгнем пак! И всеки по-нататък

ще помни този ден и всички нас.

Часът за тишина е страшно кратък.

Освен ако не е последен час...

Please sign in with your account so you can comment and vote.