Затишие пред буря
След тежко изнурително пиянство
вихрушката на дните изтрезня.
И падна от небесното пространство
дълбоко в нас копнеж за тишина.
Повлякохме се ние като слепи
след спомените - капещи листа.
И мисли за безсмъртие - нелепи,
потекоха молитвено в кръвта.
Усетихме как златната одежда
на дрипавите инак дървеса,
навя в сърцата зъзнещи надежда,
че стават във живота чудеса...
И спряхме. Всеки себе си огледа.
Валеше дъжд от сълзи и цветя.
Пожънахме и днес една победа
над бурята и даже над смъртта.
Ще тръгнем пак! И всеки по-нататък
ще помни този ден и всички нас.
Часът за тишина е страшно кратък.
Освен ако не е последен час...
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
