8.08.2007 г., 9:38

ЗАТОВА

574 0 6
             (писано по част от мелодия
              пята от Силвия Кацарова)

Затова съм тук,
затова съм с теб,
затова сме двама!
Хайде да отидем,
там, далеч в безкрая,
уловени за ръце!
И ще си шептим,
и ще си мълчим,
само с тебе двама!
В тая мелодрама
ще ни пеят птички,
нежни лястовички!
А полето нека ни примами,
с треви дъхави, цветни премяни!
Вече знаеш ти къде да отлетиш,
с мен и любовта... да разтуптиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...