Затова ли искаше сърцето ми?
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми?
Сега за твоята да страда...
Но вече щом я доближиш,
далеч от тебе ще избяга.
Затова ли искаше очите ми?
Сега от сЪлзи да преливат...
Никога не ще ги видиш ти!
Тъгата вече ги е скрила.
Затова ли искаше ръцете ми?
Повече не ще те приютят...
Приеха тъжни те съдбата си -
обречени самотни да стоят.
Затова ли казвах аз "Обичам те"?
Зад гърба ми да се "забавляваш"...
Върви! Изчезвай! Моля те!
Нека друг за теб сега да страда!
© Слави Комитов Всички права запазени