29.08.2013 г., 6:15

Затвор

763 0 0

Мигове минават, спомени остават.

Любов или омраза, какво да градя?

В затвор да живея, без прозорец,

с камък тежък, без светлина.

 

Кули  да правя, врата ли да оставя?

Ключ има, ключалка няма!

Слънце да грее, мрак ще бъде.

Кошмари се сбъдват наяве.

 

Лутам се някъде там, край тези стени,

ще има ли отвор или само греди?

Ако дръпна завесата, ще имали ден

или мрак ще скове видяното с ужас?

 

Градя си стени, ден подир ден,

с мисълта, че ще има момент,

в който ще намери някой врата,

 без ключ да влезе в свят изграден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...