Мигове минават, спомени остават.

Любов или омраза, какво да градя?

В затвор да живея, без прозорец,

с камък тежък, без светлина.

Кули  да правя, врата ли да оставя?

Ключ има, ключалка няма!

Слънце да грее, мрак ще бъде.

Кошмари се сбъдват наяве.

Лутам се някъде там, край тези стени,

ще има ли отвор или само греди?

Ако дръпна завесата, ще имали ден

или мрак ще скове видяното с ужас?

Градя си стени, ден подир ден,

с мисълта, че ще има момент,

в който ще намери някой врата,

 без ключ да влезе в свят изграден.