До гуша ми дойде от лицемерие и фалш.
Повръща ми се от позитивизъм.
Изморих се от любов на дребно.
Давя се в омраза и цинизъм.

Изроди, проповядващи хуманизъм,
Крият се зад маски сервилни,
Кървави следи и невинни жертви
Съществуваме жалки и безсилни.

Не можем да избягаме от това, което сме
Жертви на религия, страх и суеверия
Насаждани откак свят светува
Да бъдем роби без собствено Аз.

Човече, затворен си в прокажен свят,
Удобно наречен "нормален живот".
Почиваш в мизерия, без изход, без мозък.
Говориш на стените, шибан робот.