anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
1.08.2006 г., 11:21 ч.

Затвор на любовта 

  Поезия
972 0 3
Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.

Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.

Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гери, струва ми се, че тя не иска надзирателя, а съдията... Него и само него. Не би могла да се задоволи с някой, който не й е по сърце. В това е драмата на стиха. Поне на мен така ми се струва
  • Хубаво е!!!
  • Вярно е, че любовта си е истински затвор.Но самотата не е най-добрият съкилийник.Я се огледай, надзирателят не става ли?
Предложения
: ??:??