Aug 1, 2006, 11:21 AM

Затвор на любовта

  Poetry
1.3K 0 3
Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.

Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.

Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гери, струва ми се, че тя не иска надзирателя, а съдията... Него и само него. Не би могла да се задоволи с някой, който не й е по сърце. В това е драмата на стиха. Поне на мен така ми се струва
  • Хубаво е!!!
  • Вярно е, че любовта си е истински затвор.Но самотата не е най-добрият съкилийник.Я се огледай, надзирателят не става ли?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...