Aug 1, 2006, 11:21 AM

Затвор на любовта

  Poetry
1.3K 0 3
Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.

Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.

Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гери, струва ми се, че тя не иска надзирателя, а съдията... Него и само него. Не би могла да се задоволи с някой, който не й е по сърце. В това е драмата на стиха. Поне на мен така ми се струва
  • Хубаво е!!!
  • Вярно е, че любовта си е истински затвор.Но самотата не е най-добрият съкилийник.Я се огледай, надзирателят не става ли?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...