Затвор на любовта
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.
Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!
© Антоанета Тонева All rights reserved.
