23.01.2020 г., 11:50

Затворени очи

1K 0 0

Обърни се

моля те

за да се съблека

Не искам 

ти да виждаш

моите рани

Знам, че искаш 

да ме разбереш

Но аз не съм готова

Ела към мен

Не се обръщай

С гръб се приближи

Със затворени очи се обърни

Докосни ме

моля те

със затворени очи

Имам нужда да те гледам 

Ти си прелестно красив

Не отваряй своите очи

Ще целуна тези прелестни клепачи

Тук съм, твоя

Но не ме поглеждай

Моля

Защо? Не искам да те плаша

Ето, усети

с пръстите си моя белег

Не ти ли стига? 

Дръж очите си затворени

Треперя

че ще ги отвориш

Откъде са моите рани? 

Ето тази на бедрото - 

Порязах се

на стъклени парчета

когато счупи се наивността ми

На гърба ми, усети, 

е кожата ми обгорена

Опарих се от верността си

На корема имам също - 

Доверието ми ме проряза

най-дълбоко

 

Как нежно галиш кожата ми! 

Целуваш ме и молиш

облекчение за болката ми

Аз плача

ти си тъй вълшебен

тъй прекрасен 

за да съществуваш

Но ти си още тук

до мен

Усещам те

Усещам също

ако се разпадна в този миг

ръцете ти ще уловят парчетата

Можеш да отвориш 

своите очи

Но аз искам

да затворя своите

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дара Ян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...