Затворени в мига
На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй -
мълчи, магията дано да продължава.
Мълчи, сърцата си забързани да чуем,
кръвта, която в нас се утаява.
Защото тези мигове са наша вечност,
открадната от клюна на живота.
Поглъщат ни предишните моменти,
а следващите водят към Голгота.
Сега ще ми покажеш как се любиш.
По-млада си от мен и по-красива.
До седмата си лудост ще те вкусвам,
на осмата аз също ще се влюбя.
В очите ти загледан ще остана
и сърпа си луната ще извие...
Но моля те да остаряваш бавно -
във младостта ти искам да се скрия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
