Затвори ти за мен вратите...
Затвори ти за мен вратите.
Резе изщрака с тежък звън
и този звук проби гърдите
със укор, знам... Оставам вън.
Като езичник непросветен
стоя на прага на деня.
Без слово съм сега и беден,
лишен съм днес от светлина.
И чувствам аз, че съм ненужен
и няма път, и лъч открит,
и в самотата своя сгушен
духът от болка е пропит.
Не си запазих нещо. Исках
и се раздадох със мечта.
До капчица сърце изстисках.
Замина ли си любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
