Затвори ти за мен вратите.
Резе изщрака с тежък звън
и този звук проби гърдите
със укор, знам... Оставам вън.
Като езичник непросветен
стоя на прага на деня.
Без слово съм сега и беден,
лишен съм днес от светлина.
И чувствам аз, че съм ненужен
и няма път, и лъч открит,
и в самотата своя сгушен
духът от болка е пропит.
Не си запазих нещо. Исках
и се раздадох със мечта.
До капчица сърце изстисках.
Замина ли си любовта?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
