Затвори ти за мен вратите.
Резе изщрака с тежък звън
и този звук проби гърдите
със укор, знам... Оставам вън.
Като езичник непросветен
стоя на прага на деня.
Без слово съм сега и беден,
лишен съм днес от светлина.
И чувствам аз, че съм ненужен
и няма път, и лъч открит,
и в самотата своя сгушен
духът от болка е пропит.
Не си запазих нещо. Исках
и се раздадох със мечта.
До капчица сърце изстисках.
Замина ли си любовта?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
