Затворих вратите на Ада
Затворих вратите на Ада
От стихове храм ти издигнах,
пулсиращ и светещ в нощта,
но дявол в душата всели се -
с горчиви сълзи го руша.
Затворих вратите на Ада
и огъня паля там сам,
смолата в казана - награда
от теб е - подарък голям.
Очите зелени са сяра,
мечтите ни - черният дим,
косите, които не галя -
тризъбец със надпис victim.
Виновен - защото обичам
единствена тебе в света.
А сърцето, в което се вричам,
къде го захвърли сега?...
Крилете на птица къде са,
сама ги оскуба перо по перо
и в гущер зелен ме превърна
със твоето вечно: "Защо?"
И Ада в мой дом се превърна,
моя радост, любов и съдба
и някога тук ще прегърна
Теб, любима, мечтана Жена.
2009-30-04
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
