Самодива (Вики)
528 5992
26.08.2011 г., 14:38 ч.

Затворник 

  Поезия
766 0 12

Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.

Няма нито небе с облак бял или лъч,
няма птици, дървета и хора
и не помни звънчето на детската глъч,
нито старото куче на двора.

Мълчалив надзирател му е целия свят,
неприветлив,  навъсен и важен,
той подава му кана с вода и комат -
неизбежната  част от пейзажа.

Само сенките крият се в тъмни ъгли
и вини по тавана стар вият...
Крачка прави напред или две настрани,
но къде да избяга... килия.

Ден и нощ не познава - върху одър корав
уморено без време заспива,
да забрави за миг, че по пътя си прав
всяка глътка живот си отива.

И сънува деца, смях и чисти очи,
бели къщи и слънчеви гледки,
а отвъд хоризонта безпощадно мълчи
свободата, с лице на решетки.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??