21.02.2023 г., 21:17

Затъмнение

527 1 1

Макар и заобиколена от хиляди звезди, пръснати из небосвода,
луната, сякаш празна и глуха, чувстваше нощта.
Бе по-самотна от скитник,
не знаеше какво е щастие — само тъга.
Но някъде там далече имаше нещо.
Нещо, което я озаряваше със своята светлина.
Можеше да почувства някаква топлина,
можеше да засияе, съвсем леко.
Тогава и тя разбра, че
Слънцето я караше да се чувства така.
Макар и да бе единствената звезда, липсваща в нощното небе,
то я караше да блесне и да не се чувства вече сама.
Толкова близко, но в същото време далече,
свързваше ги двамата този лъч светлина.
Целият този мрак, обгръщащ я с векове,
най-сетне бе отшумял.
Сякаш бе избягал далече, чак спомен не бе оставил от себе си.
Слънчевите лъчи го бяха изместили и я прегръщаха така, както майка рожбата си.
Сега всичко негативно бе само спомен и то блед.
Вече само копнежът да се допре до това нейно ново щастие бе център на нейния мироглед.
Без значение дали след година-две,
или пък да се наложи да минат векове,
Луната вече бе пълна, бе щастлива и обзета от любов.
Дори до скоро студ и мраз да бяха я обладали,
сега всичко бе стопилка в следствие на чуждата усмивка.
Искаше да го срещне, да усети по-добре неговите ласки, да му се отблагодари,
че бе нейното единствено спасение.
Дори мракът вече да го няма,
срещнат ли се те, нов ще се появи, но няма да е същият.
Този ще пази двамата влюбени,
ще ги закриля от хорските очи,
а в чест на неговото проявление,
с името "затъмнение" ще нарекат този феномен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zdravko Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...