severianin (Валентин Чернев)
417 677
15.12.2012 г., 20:24 ч.

Заваля... 

  Поезия
571 0 3

 

ЗАВАЛЯ

 

         “Снегът на моето детство беше бял...”

                                                         Стефан ПОПТОНЕВ

 

Заваля.

И снегът беше бял.

И снегът беше бял като спомен.

Сняг от спомени пак е валял,

сняг, под който съм гол и бездомен;

девствен сняг без човешки следи,

бели преспи в сърцето, в гърдите...

 

Сняг от моето светло “преди”

върху моето “днеска” връхлита.

 

И е бял.

Беше – в ранния ден.

После златен по пладне валеше...

Не внезапно за миг позлатен –

беше златен. Повярвайте – беше!

 

Оня, белият сняг, разтопен,

безвъзвратно попи във душата.

Днес вали.

Пак вали върху мен,

но воали златисти не мята.

 

Следват пладнето залез и мрак,

а тъмнеят по мрак снеговете

и на утрото белият лак

не златисто, а иначе свети.

 

Заваля.

Но е нощ, а в нощта

под студената лунна лампада

стават странни и тъжни неща

– черен сняг по плещите ми пада...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??