26.03.2007 г., 8:58

Завесата от тъмнина

727 0 3

Завесата от тъмнина

Се вдигна

Протягам ръка

И в огледалото докосвам електричество

 

Аз бях някой

И някой на мен приличаше

 

Мигли

Облечени в официални намигвания

Усмивки

Таксита

Безплатно към дива

Нощ в улиците

На бавно събличане

 

Танцувай, моя малка свещичке

Изгори и спусни завесата от тъмнина

Не искам на никого да приличам

И с никого не искам да се събирам

 

Само още миг

Като изветряло вино

И мен няма да ме има

 

Повече никакви надежди

Никакво търсене

Никакво намиране

 

Повече никакво надничане

В чинията ми

Заключвам вратите

И пренареждам оставащите си дни

 

Защото ми писна

Фалшиви очи да ми се усмихват

 

25.03.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • фалшът също е изкуство-много опасно...много си талантлив и без грамче фалш
  • Искрено и болезнено звучи!
    Поздрав!
  • Лесно е да бъдеш тъжен!
    Усмихни се ,но истински,без фалш и хората ще ти отвърнат!
    Поздравления за таланта!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...