Завесата от тъмнина

26 мар. 2007 г., 08:58

Поэзия

601 0 3

Завесата от тъмнина

Се вдигна

Протягам ръка

И в огледалото докосвам електричество

Аз бях някой

И някой на мен приличаше

Мигли

Облечени в официални намигвания

Усмивки

Таксита

Безплатно към дива

Нощ в улиците

На бавно събличане

Танцувай, моя малка свещичке

Изгори и спусни завесата от тъмнина

Не искам на никого да приличам

И с никого не искам да се събирам

Само още миг

Като изветряло вино

И мен няма да ме има

Повече никакви надежди

Никакво търсене

Никакво намиране

Повече никакво надничане

В чинията ми

Заключвам вратите

И пренареждам оставащите си дни

Защото ми писна

Фалшиви очи да ми се усмихват

25.03.2007

buba_muba (Буба)

2007-03-26T16:38:04+03:00

фалшът също е изкуство-много опасно...много си талантлив и без грамче фалш
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-26T10:56:17+03:00

Искрено и болезнено звучи!
Поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-03-26T10:23:41+03:00

Лесно е да бъдеш тъжен!
Усмихни се ,но истински,без фалш и хората ще ти отвърнат!
Поздравления за таланта!