Mar 26, 2007, 8:58 AM

Завесата от тъмнина 

  Poetry
560 0 3

Завесата от тъмнина

Се вдигна

Протягам ръка

И в огледалото докосвам електричество

 

Аз бях някой

И някой на мен приличаше

 

Мигли

Облечени в официални намигвания

Усмивки

Таксита

Безплатно към дива

Нощ в улиците

На бавно събличане

 

Танцувай, моя малка свещичке

Изгори и спусни завесата от тъмнина

Не искам на никого да приличам

И с никого не искам да се събирам

 

Само още миг

Като изветряло вино

И мен няма да ме има

 

Повече никакви надежди

Никакво търсене

Никакво намиране

 

Повече никакво надничане

В чинията ми

Заключвам вратите

И пренареждам оставащите си дни

 

Защото ми писна

Фалшиви очи да ми се усмихват

 

25.03.2007

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • фалшът също е изкуство-много опасно...много си талантлив и без грамче фалш
  • Искрено и болезнено звучи!
    Поздрав!
  • Лесно е да бъдеш тъжен!
    Усмихни се ,но истински,без фалш и хората ще ти отвърнат!
    Поздравления за таланта!
Random works
: ??:??