1.08.2016 г., 18:49 ч.

Завещание 

  Поезия
363 2 7

Някой ден, щом удари часът
и сърцето ми кротко замлъкне,
ще си тръгна безшумно оттук
без очи да отварям за утре.

 

Ще пророни навярно сълза
някой близък, любим и приятел,
и с усмивка ще каже: "Да, тя
бе заклет романтик и мечтател."

 

Ще ме няма, но всеки мой стих,
в който влагах душата си цяла,
ще напомня, че тук съм била
и че много любов съм раздала.

 

И ще има след мене следа,
щом в очите ми тихо замръкне.
Завещавам поезия, тя
никога не ще да замлъкне.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??