Завещание
Някой ден, щом удари часът
и сърцето ми кротко замлъкне,
ще си тръгна безшумно оттук
без очи да отварям за утре.
Ще пророни навярно сълза
някой близък, любим и приятел,
и с усмивка ще каже: "Да, тя
бе заклет романтик и мечтател."
Ще ме няма, но всеки мой стих,
в който влагах душата си цяла,
ще напомня, че тук съм била
и че много любов съм раздала.
И ще има след мене следа,
щом в очите ми тихо замръкне.
Завещавам поезия, тя
никога не ще да замлъкне.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
