Завещание
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей...
Не ме оставяй вънка пред вратата.
Да зъзна. Да изгарям. Да мълча.
И като изгонено дете да чакам.
Оглеждам се във твоята душа,
там сякаш е замръзнала водата,
вглъбена в себе си - самотна тишина.
Все пак оставам на брега да чакам...
Защото знам, че вътре в теб бушува буря.
Не ме е страх. От тишината по-боли.
Бих искала да разтопя леда...
ако ще се давя, нека да е в твоите води.
Тъй жадна съм за твоите ръце,
а без вода не мога да живея.
Ти по-добре от мене знаеш що е жажда
и как се оцелява в нея.
Само на това не ме учи -
участ мъдра и нелека.
За мен животът е за две души
и е път. А не пътека.
2002
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей...
Не ме оставяй вънка пред вратата.
Да зъзна. Да изгарям. Да мълча.
И като изгонено дете да чакам.
Оглеждам се във твоята душа,
там сякаш е замръзнала водата,
вглъбена в себе си - самотна тишина.
Все пак оставам на брега да чакам...
Защото знам, че вътре в теб бушува буря.
Не ме е страх. От тишината по-боли.
Бих искала да разтопя леда...
ако ще се давя, нека да е в твоите води.
Тъй жадна съм за твоите ръце,
а без вода не мога да живея.
Ти по-добре от мене знаеш що е жажда
и как се оцелява в нея.
Само на това не ме учи -
участ мъдра и нелека.
За мен животът е за две души
и е път. А не пътека.
2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Христова Всички права запазени
