dezi_81 (Деница Христова)
8 15
5 мая 2006 г., 10:59

Завещание 

  Поэзия
1315 1 7
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...

Не ме пъди от себе си. Недей...
Не ме оставяй вънка пред вратата.
Да зъзна. Да изгарям. Да мълча.
И като изгонено дете да чакам.

Оглеждам се във твоята душа,
там сякаш е замръзнала водата,
вглъбена в себе си - самотна тишина.
Все пак оставам на брега да чакам...

Защото знам, че вътре в теб бушува буря.
Не ме е страх. От тишината по-боли.
Бих искала да разтопя леда...
ако ще се давя, нека да е в твоите води.

Тъй жадна съм за твоите ръце,
а без вода не мога да живея.
Ти по-добре от мене знаеш що е жажда
и как се оцелява в нея.

Само на това не ме учи -
участ мъдра и нелека.
За мен животът е за две души
и е път. А не пътека.

2002

© Деница Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??