Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей...
Не ме оставяй вънка пред вратата.
Да зъзна. Да изгарям. Да мълча.
И като изгонено дете да чакам.
Оглеждам се във твоята душа,
там сякаш е замръзнала водата,
вглъбена в себе си - самотна тишина.
Все пак оставам на брега да чакам... ...