Tera_inkognita
17 51
19.06.2020 г., 19:15 ч.

Завещание 

  Поезия » Философска
650 1 5

Бих могла много да кажа на хората.

Мога да им кажа това,на което ме научи дългия път,

това,което ми прошепна умората...

Но знам,че няма да ме разберат.

 

Затова мълча-напразно няма да говоря.

Може би ще дойде ден,

в който,сред стотици чужди хора

ще срещна някой като мен.

Тогава само ще говоря.

 

Но сега за мен са всички чужди

и за всички аз съм чужденка.

Те,във своите компании от обич имат силна нужда,

а аз,студена скитница,не чувствам самота.

 

Те,които уж владеят дните,

вечно жадни да за светлина,

те нощем светват лами и не виждат никога звездите,

даже в дългото им лято все преследва ги студа...

 

А аз,която скитам в нощите

имам твърде много светлина,

стигат ми звездите,аромата на овошките...

В дългата ми зима грее ме дори студа.

 

Понякога завиждам им  за този празен смях,

за който жертват всичко на света.

Но знам,че само болката живее в тях.

Уви,ако им го кажа,няма да ме разберат...

 

Да,трудно е в мълчание да се живее ( и умре).

И да-аз винаги мълча-това е моето послание,

а за този,неродения,що ще може да ме разбере

отсега записвам своето завещание.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти,Дани!
  • Разумна достатъчност. Харесва ми много.
  • Благодаря ви за топлите думи!
  • Пиши, учи се, "зрънцето" го имаш. И невероятно зрели разсъждения. С малко закъснение, но от сърце : Добре дошла!
  • Интересно мислене за момиче на 14 години...четох и другите стихове. "В дългата ми зима грее ме дори студа."
Предложения
: ??:??