Завещанието на сърцето
Спасявайки ме след поредната раздяла,
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му, че вече няма нужда
ще търся само в себе си вина.
Ще бъда горда, истинска и чужда,
тъй, както подобава на жена.
А то мълчи и тихо бие -
прощава ми, навярно, за това,
че го оставих сам-само да гние
във мрачните окови на една лъжа.
Сърцето като истинки мъдрец
остави завещанието свое:
в живота трябва да си истински боец
и с любовта да се каляваш по неволя!
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му, че вече няма нужда
ще търся само в себе си вина.
Ще бъда горда, истинска и чужда,
тъй, както подобава на жена.
А то мълчи и тихо бие -
прощава ми, навярно, за това,
че го оставих сам-само да гние
във мрачните окови на една лъжа.
Сърцето като истинки мъдрец
остави завещанието свое:
в живота трябва да си истински боец
и с любовта да се каляваш по неволя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
