anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
Sep 20, 2007, 8:14 AM

Завещанието на сърцето 

  Poetry
809 0 8
Спасявайки ме след поредната раздяла,
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му, че вече няма нужда
ще търся само в себе си вина.
Ще бъда горда, истинска и чужда,
тъй, както подобава на жена.
А то мълчи и тихо бие -
прощава ми, навярно, за това,
че го оставих сам-само да гние
във мрачните окови на една лъжа.

Сърцето като истинки мъдрец
остави завещанието свое:
в живота трябва да си истински боец
и с любовта да се каляваш по неволя!

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??