20 sept 2007, 8:14

Завещанието на сърцето 

  Poesía
876 0 8
Спасявайки ме след поредната раздяла,
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му, че вече няма нужда
ще търся само в себе си вина.
Ще бъда горда, истинска и чужда,
тъй, както подобава на жена.
А то мълчи и тихо бие -
прощава ми, навярно, за това,
че го оставих сам-само да гние
във мрачните окови на една лъжа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??