Завет
Побеляха децата ми,
тежки сватби вдигнаха внуците.
И загубих приятели,
и зарових предани кучета.
Знам ли броя на плочите...
Непотребни тъмнеят лъжиците.
Чакам моята кончина,
за да слезе кристал от полиците.
Щом умра, не жалете ме,
а вдигнете кръшни наздравици.
И праха избършете от
проклетите кухненски лавици.
Ако утре остава ми,
нито ред сълзливи истории!
Просто повода давам ви
най-красивото да повторите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Калъчева Всички права запазени
