rocker (Велин)
153 2763
2.08.2015 г., 11:10 ч.

Завет 

  Поезия
499 1 10

ЗАВЕТ


                                                                                                                                             

 

По широката вселена колко чувства разпилях,

прегръдки, погледи, усмивки, хиляди сияния,

запазих себе си и двойна роля не играх...

но превърнах се във две създания!

 

Едното иска нежност и силно още да обича,

да продължи частиците милиони да раздава,

с любовта ръка в ръка завинаги да тича,

с изгрев и със залез топлина да подарява!

 

Другото е тъжно, дори е малко мрачно,

макар че е във същата обвивка,

но е някак си по своему невзрачно,

на лице без вечната усмивка!

 

Едното ще загине, мрачното и то е ясно,

без любов така не може да живее!

Ще остане другото! И което е прекрасно,

че за хората ще продължи да тлее!

 

 

Ще пръска погледи, искри зелени

и пак ще се разпада на парчета,

ще дарява радост на повече вселени,

на любовта ще пази винаги завета!

 

 

01.08.2015 г.                                                               Велин Иванов Гюргаков

© Велин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето, тук ще ти благодаря, Вили, защото се радвам, че има хора, сътворени като мен - с две създания! Вили, благодаря ти, че прочете всичко, което съм публикувал тук! Благодаря ти за хубавите коментари и оценките! Но най-вече ти благодаря за това, което мислиш за мен! Радвам се, че прочетох всички твои неща! Радвам се, че вчера си спретнахме такава красива вечер на литературно четене и общуване, макар и чрез писане! Благодаря ти за всичко, Вили, и ще се радвам скоро да чета пак твои неща!
  • И при мен има две такива създания.
  • Благодаря ти Електра! Всъщност и светлото и тъмното има на какво да ни научат.
  • Едната половина не би могла да съществува без другата и не трябва. Само така ще сме истински завършени личности. Как бихме оценили светлината, ако не знаехме какво представлява мрака?! Многообразието е богатство присъщо само на дълбоката и сложна личност. Такива размисли породи у мен стихотворението ти, което намирам за много истинско!
  • Така е Йоана! Пак ще цитирам моя любим Хемингуей: "Ако нещо ни нарани, това означава,че не ни е било безразлично!" Благодаря ти!
  • Понякога да те боли значи да обичаш. Всъщност винаги, когато боли истински, е от любов. Стихотворение интересно и с прекрасно послание - да пазим любовта Поздрави, Велин!
  • Така е! И да бъде главното действащо лице.
  • Във всеки живеят поне по две личности,ако не и повече...важното е да съхраним по-добрата и нея да покажем пред света.
  • Ева, мисля че си права за любовта и страха. Като прочетох това, което написа и се сетих за една фраза, която не си спомням вече в коя книга съм срещал, но звучеше приблизително така: "Страхът може да се победи само с любов" /цитирам по памет/. Хубаво е, че си позитивен човек!
  • Ева, не знам какво да ти кажа?! Ще ти дам един пример от моето житие. Там където работя има едно момче, което поддържа района. То е, как да кажа, бавноразвиващо се /как се мразя като трябва да изговарям и да пиша такива неща/, но е много добър и работлив човек. Винаги през почивките, когато пия кафе разговарям с него. Всяка сутрин го поздравявам с "Добро утро", а след работа му пожелавам "Приятна вечер". Но почти никой не му обръща внимание, сякаш не го смятат за човек. Такива неща страшно много ме натъжават. Затова според мен трябва да продължат да си живеят двете половини. Едната ще е тъжна от такива несправедливости, а другата ще пръска любов и внимание.
    Благодаря ти, че се спря на стиха!
Предложения
: ??:??