Завет
ЗАВЕТ
По широката вселена колко чувства разпилях,
прегръдки, погледи, усмивки, хиляди сияния,
запазих себе си и двойна роля не играх...
но превърнах се във две създания!
Едното иска нежност и силно още да обича,
да продължи частиците милиони да раздава,
с любовта ръка в ръка завинаги да тича,
с изгрев и със залез топлина да подарява!
Другото е тъжно, дори е малко мрачно,
макар че е във същата обвивка,
но е някак си по своему невзрачно,
на лице без вечната усмивка!
Едното ще загине, мрачното и то е ясно,
без любов така не може да живее!
Ще остане другото! И което е прекрасно,
че за хората ще продължи да тлее!
Ще пръска погледи, искри зелени
и пак ще се разпада на парчета,
ще дарява радост на повече вселени,
на любовта ще пази винаги завета!
01.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
