ЗАВЕТ
По широката вселена колко чувства разпилях,
прегръдки, погледи, усмивки, хиляди сияния,
запазих себе си и двойна роля не играх...
но превърнах се във две създания!
Едното иска нежност и силно още да обича,
да продължи частиците милиони да раздава,
с любовта ръка в ръка завинаги да тича,
с изгрев и със залез топлина да подарява!
Другото е тъжно, дори е малко мрачно,
макар че е във същата обвивка,
но е някак си по своему невзрачно,
на лице без вечната усмивка!
Едното ще загине, мрачното и то е ясно,
без любов така не може да живее!
Ще остане другото! И което е прекрасно,
че за хората ще продължи да тлее!
Ще пръска погледи, искри зелени
и пак ще се разпада на парчета,
ще дарява радост на повече вселени,
на любовта ще пази винаги завета!
01.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин Все права защищены