2 ago 2015, 11:10

Завет

  Poesía
661 1 10

ЗАВЕТ


                                                                                       
                                                     

 

По широката вселена колко чувства разпилях,

прегръдки, погледи, усмивки, хиляди сияния,

запазих себе си и двойна роля не играх...

но превърнах се във две създания!

 

Едното иска нежност и силно още да обича,

да продължи частиците милиони да раздава,

с любовта ръка в ръка завинаги да тича,

с изгрев и със залез топлина да подарява!

 

Другото е тъжно, дори е малко мрачно,

макар че е във същата обвивка,

но е някак си по своему невзрачно,

на лице без вечната усмивка!

 

Едното ще загине, мрачното и то е ясно,

без любов така не може да живее!

Ще остане другото! И което е прекрасно,

че за хората ще продължи да тлее!

 

 

Ще пръска погледи, искри зелени

и пак ще се разпада на парчета,

ще дарява радост на повече вселени,

на любовта ще пази винаги завета!

 

 

01.08.2015 г.                                                               Велин Иванов Гюргаков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето, тук ще ти благодаря, Вили, защото се радвам, че има хора, сътворени като мен - с две създания! Вили, благодаря ти, че прочете всичко, което съм публикувал тук! Благодаря ти за хубавите коментари и оценките! Но най-вече ти благодаря за това, което мислиш за мен! Радвам се, че прочетох всички твои неща! Радвам се, че вчера си спретнахме такава красива вечер на литературно четене и общуване, макар и чрез писане! Благодаря ти за всичко, Вили, и ще се радвам скоро да чета пак твои неща!
  • И при мен има две такива създания.
  • Благодаря ти Електра! Всъщност и светлото и тъмното има на какво да ни научат.
  • Едната половина не би могла да съществува без другата и не трябва. Само така ще сме истински завършени личности. Как бихме оценили светлината, ако не знаехме какво представлява мрака?! Многообразието е богатство присъщо само на дълбоката и сложна личност. Такива размисли породи у мен стихотворението ти, което намирам за много истинско!
  • Така е Йоана! Пак ще цитирам моя любим Хемингуей: "Ако нещо ни нарани, това означава,че не ни е било безразлично!" Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...