Звездите са най-ярки махмудии,
а месецът телеца е рогат,
полята с надиплени зелении,
цветчета с медоносен аромат.
И буки - извисени грановити
красавици са горди на Балкана.
Тропосвана от плугът на ширити
земята те обгръща разорана...
А слънцето - нагизден младенец
погалва посъбудената ръж,
момичетата с полския венец
запяват си за либе изведнъж.
И вятърът над цъфнали поляни
в тревиците завее гороломно,
и булче пред чучурите засмяно
напълва си изписаната стомна…
Прихванати за дланите чиляци
потропват ръченица мълчешком
и лястовици бързат на орляци,
да стъкнат за дечицата си дом.
Реките змиевидно се извиват,
за морния ми лик те са разтуха.
Българийо, неземно си красива -
заветната земя на Аспарух!
19.04.2021 г.
Из “ Оставям си докрай сърцето” 2022 г. Перник
© Владислав Недялков Всички права запазени