Колекционираш чувства, това е истински човешко,
ала не е ли грешно с тях вечно да се натоварваш?
Едни са светли, истински и палят,
на поетесата душата как нежно галят!
Не се ли умори да виждаш хора,
понякога щастливи и вечно тъжни,
в черупки от спомени се свили,
не ще излязат, те просто нямат сили.
Завиждам ти, че можеш и искаш да съчувстваш,
да попиваш мисли на непознати люде,
ала ти кога ще се научиш да живееш
и себе си да не пренебрегваш,
собствената си душевност светла?!
© Дани Всички права запазени
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сайтът се издържа от реклами и дарения.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Тежък товар носят. Нарамили чужди проблеми,за своите няма време да помислят. Можеш да ги познаеш дори по усмивката!