14.08.2009 г., 9:16

Завинаги

1.3K 0 0

  Поглеждам, гледам, взирам се - не виждам!

Усмихвам се, със глас се смея - вътрешно кървя!

И бързам, тичам... Накъде?!? Оставам неподвижна!

През мен минават, безтелесна - не дишам, не живея, не мълвя!

 

 

А погледът, побит като тотем вековен във прахта,

напрегнат, търсещ, като светкавица стремглаво пропълзява.

След миг от празна и противна суета

се спира и пред храма на Богинята остава!

 

 

Пустини, време, дъжд и кал,

а във очите ми е само моята Богиня!

И всеки миг в сърцето ми - най-вечният, неразрушим олтар,

душата си жадуваща дарявам ти, любима!

 

 

                                                                      на Ели...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...