Поглеждам, гледам, взирам се - не виждам!

Усмихвам се, със глас се смея - вътрешно кървя!

И бързам, тичам... Накъде?!? Оставам неподвижна!

През мен минават, безтелесна - не дишам, не живея, не мълвя!

А погледът, побит като тотем вековен във прахта,

напрегнат, търсещ, като светкавица стремглаво пропълзява.

След миг от празна и противна суета

се спира и пред храма на Богинята остава!

Пустини, време, дъжд и кал,

а във очите ми е само моята Богиня!

И всеки миг в сърцето ми - най-вечният, неразрушим олтар,

душата си жадуваща дарявам ти, любима!

                                                                      на Ели...