3.03.2020 г., 9:57

Завинаги

632 0 0

Не се страхувам от това какво изпитвам,

а от това как ще приключи всичко това.

Така че, ако приключи така,

както се страхувам
Ще се видим от другата страна, скъпа моя

Има един възел вътре в мен,

защото не се опитвам да се откажа от теб.
Но дъждът ще трае вечно,

завинаги в сърцето ми

Не можем да живеем вечно,

но любовта ни никога няма да умре
Ще ме задържиш ли в сърцето си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...