29.10.2009 г., 21:11

Завинаги двама

1.3K 1 0

“Завинаги двама”

 

Дългият път, по който вървим

и небето, в което летим.

Тишина, във която пак ще заспим

и усмивки, и много мечти!

Топъл вятър премина под наште криле

и успяхме да видим поне

колко много надежди са скрити в очите,

колко обич изпълва душите!

 

Полетяхме със птиците високо нагоре

и преминахме целия свят!

Извисихме се заедно и намерихме всичко,

което е чисто и светло за нас!

Полетяхме над облаци и безкрайни гори,

загледани в сините морски вълни!

И откривахме с времето наште мечти -

извисени и никога вече сами!

 

Аз последвах те с вятъра и с теб полетях

там – към онази звезда,

която нощем в съня си видях -

блестеше тя върху твоите крила!

Заедно можем до край да летим

и вечно един до друг да стоим,

в небето се реем и просто мълчим!

Завинаги заедно!

Завинаги двама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Русинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...