palenka (П Антонова)
505 18447
26.05.2022 г., 12:36 ч.

Завинаги понякога 

  Поезия » Любовна
1149 5 36

Понякога пристигам с утрото,

мъгла, разтапяща се в синевата,

или усмивка слънчева в позлата;

 

Понякога съм летен зноен ден

от мараня до болка натежал,

упойващ като вино отлежало.

 

Понякога съм ледена кралица

красиво северно сияние,

изгарящo до бяло в студ и мраз;

 

Понякога съм в тъмна нощ Далила

в любовни страсти те убивам

силата ти мъжка докато изпивам.

 

Мечтай си да съм нежен залез

да те успивам в ефирени атлази,

в съня си да си с мене в Рая.

 

Моли се винаги - да съм понякога,

каква да съм - не пожелавай,

а ти какъв  ще си - внимавай!

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чакай моята Далила, докато изкарвам горчилката на краставицата, да видя какви ги търси при Жени 😄
    Благодаря, Плевелче!
  • Имах усещането, че това стихотворение съм го коментирала, но както изглежда, било е само наум 😃. Пипи, скорпионче мое, майсторът като се появи, и залез ще му бъдеш, и изгрев. За козируване не знам, дали са чувала 😋, мирно и т.н. Баница вярвам можеш да правиш, питка, ракия да сипваш, салата да правиш с белени домати; лукът на ситно да го режеш, краставиците-първо да изкарваш горчивото, после да ги режеш на триъгълничета 😄. Ох, добре, няма да се заливам се от смях.
    Сега сериозно(както казва Генек): Беше удоволствие да прочета!
  • Кате, радвам се, че се появи! ❤️ Благодаря!
  • Хареса ми стиха ти, Пепи! Поздравления!
  • Райне - благодаря! 🌹
  • Колоритно, силно и много хубаво!
  • Понякога завинаги остава в нас,
    Завинаги? Невярващо повтаря нещо в нас...
    Зиги - двете страни на една монета, благодаря ти ❤️
  • Опасна работа! 😍 Прелестно стихотворение, Пепи!
  • Знам само, че все още и аз се изненадвам от себе си🤭животът непрекъснато ни провокира и изпитва.
    Лиде, Иржи - дори и миг от времето да си откраднеш, се чувстваш окрилен! /Май нова идея ми хрумва/
    Благодаря ви!
  • Понякога пропускам такива огнени думи, не се заричам, че ще е завинаги, защото сега ще те прибавя в "следящите" те, и няма да те пропускам, Пепи...Ако и ти го направиш, ще съм щастлива, защото и при теб се случва...Затова пък не мога да се оплача от безценната техническа помощ, която ми даваш! А за стиха- без да те познавам "на живо", съм те определила като огнена жена! С тия ултиматуми...Адмирации!
  • По добре да си опасна,отколкото безгласна! Нали така!
  • Лиде 😄 ❤️
  • Общо взето се оказва,че си опасна!
  • Благодаря!
  • Харесва ми! Поздравления, Пепи!
  • Миночка Митева - благодаря!
  • Хареса ми, Пепи, красиво и ритмично, подплатено със силни чувства! Поздравявам те!
  • Тъжен - благодаря!

    Сенд - то и сега не пречи и за това пак той да е виновен
  • Добре, че от телефон не се забременява, че с тези грешки, щяхме вече да сме 15 милиона.
  • Сенд - от телефона като пиша, все някоя глупост ще излезе!
    "ти НАПИСА формулата за щастлив живот!" - да се чете!

    (ако пиша глупости, не съм аз, телефонът е! )
  • Аз мъж!
  • Скитницa - малка заигравка за голяма усмивка!

    Сенд - ти написала формулата за щастлив живот!
  • Много е хубаво, Пепи! Нежно и романтично, финалът ми подейства добре
  • Джаки - хвана ме! 🤭
    Плевелче - пъстротата на живота е в отношенията и възприятията ни, нали?!
  • Изгреви, залези со малко секс. Романтично е, но после откриваш, че любимата/любимият имат навици, които те вбесяват и наяве излизат усърдно прикривани недостатъци.
    Затова, правилно е, да се редуват романтика, реалност, романтика, реалност и понякога "хард".
  • Романтика, романтика! Боли, както болят колене при студено време. Няма лек! 😆
  • Хареса ми - тези повторения ме впечатлиха. Много хубаво ми звучи. А последния стих ми звучи някак хитряшки - Внимамай! Браво!
  • Сенд (Георги Стоянов) има, сенд, има, но понякога! Завинаги е е събирателно на толкова понякога!
  • Накъде те изби! "Бяла и добра" , цитат е, отнася се за жена със светла, чиста и непорочна душа, но реално, такива жени няма. Защо набута смърт?! Или лирическата е прикрита мъжеморка?
  • Сенд (Георги Стоянов) - а бялата смърт била най-лека и дори сладка! Сладка, обаче смърт!
  • Шопкините са побойнички, не ги взимай за пример. Добружанките са с благ характер. Да не си станала бяла и добра? Понякога си съвсем истинска жена, според анализа ми на стихотворението.
  • Завинаги - понякога... Понякога - завинаги...
    Звучи странно, реално и хубаво.
  • Сенд (Георги Стоянов) - като шопкинята, дето на заплахата на мъжа й с килнтия каскет отговорила:
    - А ти като ме видиш, че те чекам на вратника с ръце на делва, глей как ше си килнеш капата!
  • Усещам някакъв изблик на нежност, но поантата не ми подейства добре, звучи като заплаха.
  • Танче! ❤️
  • Много хубава поезия!
Предложения
: ??:??