Завинаги понякога
Понякога пристигам с утрото,
мъгла, разтапяща се в синевата,
или усмивка слънчева в позлата;
Понякога съм летен зноен ден
от мараня до болка натежал,
упойващ като вино отлежало.
Понякога съм ледена кралица
красиво северно сияние,
изгарящo до бяло в студ и мраз;
Понякога съм в тъмна нощ Далила
в любовни страсти те убивам
силата ти мъжка докато изпивам.
Мечтай си да съм нежен залез
да те успивам в ефирени атлази,
в съня си да си с мене в Рая.
Моли се винаги - да съм понякога,
каква да съм - не пожелавай,
а ти какъв ще си - внимавай!
© П Антонова All rights reserved.
