28.12.2007 г., 9:11

Завинаги сам

849 0 1

           Завинаги сам

 

 Забрави, че някога твоя съм била,
 забрави как ме докосваше,
 забрави как ме целуваше,
 запомни, мога без теб.

 Знай, че животът продължава
 и без мене пак ще си жив,
 любовта всеки заразява,
 но не винаги животът с нас е справедлив.

 Хайде, моля те, върви напред
 и никога не се обръщай,
 животът не е роман, не е сонет,
 върви, при мене се не връщай.

 Завинаги в сърцето ще останеш,
 малко място скътах аз за нас
 и опитай себе си да опознаеш,
 да чуеш вътрешния глас.

 Малкото прозорче в стаята си отвори
 и виж как слънцето през облаче наднича,
 виж как с обич то гори,
 как всички то обича.  

 Исках така и ти да си нежен,
 да ме галиш мило с ръце,
 но никога това не се получи,
 ледено ще си остане твоето сърце.

 Признай пред съдбата,
 признаи пред Света,
 че винаги студена
 била е твоята душа.

 Кажи им открито как ме плени,
 как ме накара аз да те желая,
 как после мене силно нарани
 и от болка престанах да мечтая.

 Нека всеки теб да намрази,
 нека никой теб не съжалява,
 нека мъката с ярост те погази,
 некa животът покой да не ти дава.

 Завинаги сам остани,
 завинаги сред печал и тъмнината,
 нокти в дланите забий,
 прегърни отново самотата.

 

 18.03.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Инка,знам,че си наранена,че те боли,че мразиш...но недей с лошото!ПОВЯРВАЙ МИ,ВРЪЩА СЕ УМНОЖЕНО!!!Остави,не си трови душара с лоши пожелания!Гледай напред!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...