Завинаги сам
Забрави, че някога твоя съм била,
забрави как ме докосваше,
забрави как ме целуваше,
запомни, мога без теб.
Знай, че животът продължава
и без мене пак ще си жив,
любовта всеки заразява,
но не винаги животът с нас е справедлив.
Хайде, моля те, върви напред
и никога не се обръщай,
животът не е роман, не е сонет,
върви, при мене се не връщай.
Завинаги в сърцето ще останеш,
малко място скътах аз за нас
и опитай себе си да опознаеш,
да чуеш вътрешния глас.
Малкото прозорче в стаята си отвори
и виж как слънцето през облаче наднича,
виж как с обич то гори,
как всички то обича.
Исках така и ти да си нежен,
да ме галиш мило с ръце,
но никога това не се получи,
ледено ще си остане твоето сърце.
Признай пред съдбата,
признаи пред Света,
че винаги студена
била е твоята душа.
Кажи им открито как ме плени,
как ме накара аз да те желая,
как после мене силно нарани
и от болка престанах да мечтая.
Нека всеки теб да намрази,
нека никой теб не съжалява,
нека мъката с ярост те погази,
некa животът покой да не ти дава.
Завинаги сам остани,
завинаги сред печал и тъмнината,
нокти в дланите забий,
прегърни отново самотата.
18.03.2006
© Инна Филипова Todos los derechos reservados