20.05.2025 г., 11:35

Завинаги си с мен

351 2 3

    

   Завинаги си с мен

 

Безкрайна любовта докосна

лицето ми във нощен мрак,

една мечта към мен се спусна

и даде ми небесен знак.

 

Нощта чертае хоризонти

и тръгвам някъде към тях,

и сънищата са красиви,

вълшебни са, в света им бях.

 

И две очи в нощта ме викат,

докосват ме със блясък син.

Погледна ли ги, ме вълнуват

със своя чар неустоим.

 

На мене те са ми любими,

без тях не мога нито ден,

от тях мечтите ми са сини

и ти завинаги си с мен.

 

          Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • zelenaradost (Милена Френкева) и AnabeII (Анахид Демирова), много благодаря!
  • И на мен ми хареса. И аз имам спомен за едни сини очи, който още ме вълнува, но.. за мен е по-важно какво има зад тях. Поздрави, наистина много чисто и нежно чувство.....
  • Обичам твоята нежна и влюбена поезия!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...