11.06.2017 г., 20:37

Завистта

607 0 0

Дори не знам какво да напиша
Останах без думи пред теб
Не знам чувствата си как да опиша 
Но те избухват във мен 

 

Избухва ярост болка тъга
Щом не си до мен 
Но има и радост в любовта 
Щом ще те видя отново някой ден 

 

Деня в който ще мисля 
Само как да си те върна 
Деня в който ще искам 
Света да обърна 

 

Да го обърна така 
Че никога да не си тръгваш 
А ако те няма и ме обземе тъга 
Да направя така че винаги да се връщаш 

 

Да се връщаш при мен с мечти 
За обща съдба и любов 
Мечти за двама ни 
И за нашия съвместен живот 

 

Живот в който ще сме щастливи 
В който като волни птички ще летим 
През гори и небеса красиви 
А вечер двама ще заспим 

 

Прегърнати под обсипаното със звезди небе 
Сънуващи се аз теб и ти мен 
Всеки от нас ще е като дете 
Което се радва на живота всеки ден 

 

Ще бъдем заедно во веки 
Прегърнали една съдба 
И нека всеки 
Да ни завижда за любовта 

 

Завистта в този случай не е лоша 
А нещо хубаво сега 
Щом е за любов и за живота 
Който е обсипан с красота 

 

А защо ли е обсипан с това 
Може би защото си до мен 
Или пък защото аз сега 
Се чувствам празен всеки ден 

 

Празен но те чакам тук 
Да си дойдеш и да ме прегърнеш 
Аз а не някой друг 
Те чакам само да се върнеш 

 

А като се върнеш няма да те пусна 
Нека всеки ми завижда за това 
Не аз няма да те пусна 
Защото заедно със теб прегръщам любовта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...