Jun 11, 2017, 8:37 PM

Завистта

  Poetry » Love
611 0 0

Дори не знам какво да напиша
Останах без думи пред теб
Не знам чувствата си как да опиша 
Но те избухват във мен 

 

Избухва ярост болка тъга
Щом не си до мен 
Но има и радост в любовта 
Щом ще те видя отново някой ден 

 

Деня в който ще мисля 
Само как да си те върна 
Деня в който ще искам 
Света да обърна 

 

Да го обърна така 
Че никога да не си тръгваш 
А ако те няма и ме обземе тъга 
Да направя така че винаги да се връщаш 

 

Да се връщаш при мен с мечти 
За обща съдба и любов 
Мечти за двама ни 
И за нашия съвместен живот 

 

Живот в който ще сме щастливи 
В който като волни птички ще летим 
През гори и небеса красиви 
А вечер двама ще заспим 

 

Прегърнати под обсипаното със звезди небе 
Сънуващи се аз теб и ти мен 
Всеки от нас ще е като дете 
Което се радва на живота всеки ден 

 

Ще бъдем заедно во веки 
Прегърнали една съдба 
И нека всеки 
Да ни завижда за любовта 

 

Завистта в този случай не е лоша 
А нещо хубаво сега 
Щом е за любов и за живота 
Който е обсипан с красота 

 

А защо ли е обсипан с това 
Може би защото си до мен 
Или пък защото аз сега 
Се чувствам празен всеки ден 

 

Празен но те чакам тук 
Да си дойдеш и да ме прегърнеш 
Аз а не някой друг 
Те чакам само да се върнеш 

 

А като се върнеш няма да те пусна 
Нека всеки ми завижда за това 
Не аз няма да те пусна 
Защото заедно със теб прегръщам любовта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Дизов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...